Михаела Николова от 11 клас в СУ "Христо Ботев" събра и документира историята на село Тополица от създаването му до днес, селото е обект на изследване и проучване от страна на участниците в проекта „Моят роден край в семейните спомени“, който се осъществява съвместно между СУ „Христо Ботев“, гр. Айтос и РИМ – Бургас. Той включва провеждане поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на информация и снимки, свързани с историята на община Айтос.
Ето и нейната документация:
Село Тополица се намира в Източна Стара планина, като най-близките административни центрове са гр. Айтос и гр. Карнобат. На изток граничи със селата Карагеоргиево и Поляново, на юг с. Черноград, на запад с. Раклиново, а на север със Стара планина. Над Тополица се намира Острица – най-високият връх в околността с 666 м надморско равнище, а самото населено място е разположено на 200 м надморска височина. От двете страни на селото тече вода от „Кайнака“ и „Бежбунар“, а в центъра водата е включена в свободно течащите чешми. Разположението на селото оказва влияние върху поминъка на жителите, а близостта до градовете позволява на по-младите да работят извън него.
Името на населеното място се определя от намиращата се в близост гора от тополи. По време на робството селото е било наречено Кавак махле и е било заселено с турски семейства. Впоследствие хората започват да изкореняват дърветата от местността Корията, за да имат собствена обработваема земя, с която да изкарват прехраната си.
Първите заселници са пристигнали по време на турското робство. Те са дошли от Ловеч, Пещера и Смолянски окръг, но най-голям принос има село Горноселци (в миналото Юбриерен). В началото на 19 в. източнородопското село се оформя като един от главните въглищарски центрове в Одрин. Там са се обучавали майстори-въглищари, които пътували в различни посоки в Османската империя – едни към Цариград и Черноморското крайбрежие, втори към Казанлък или Варна, а трети работили в Мала Азия.
От двете страни на селото тече вода от „Кайнака“ и „Бежбунар“, а в центъра водата е включена в свободно течащите чешми
След влошаването на икономическите условия, в края на 18. век, жителите на селото са започнали да се преселват. Първата група напуснала около 1855 г. и се установила в близост до град Лапса, където основали село Урумча. През 1873 г. са се преместили още около 40-50 семейства в посока Мала Азия. Там възникнало второто село Чатал тепе. Тридесет години по-късно, от двете села са се отделили 13 семейства, които закупили чифлик на брега на Мраморно море, създавайки третото село, което нарекли Ново село.
Главният поминък в населеното място още от стари времена са били земеделието и животновъдството. Построени са четири воденици, а водата е била докарана от водоизточниците на селото – „Кайнака“ и „Бежбунар“. За да достигне бежбунарската вода до жителите, бил изкопан дълбок канал. Вместо тръби, каналът е направен с каменни плочи, а стопаните, които имали ниви по пътя на канала, оставяли отвори с кюнци, за да използват водата за поливане.
До 1950 г. в селото е имало три кръчми, а малко след това се е открила и сладкарница, която се е намирала в част от къщата на Георги Касаиванов. Той и двамата му съдружници – Панайот Димитров Джибиров и Петър Тодоров са открили магазин в Бургас. Тримата са обикаляли из селата и са прекупували зърно, което после са продавали в града.
След 50-те години се построява търговска сграда с магазин за промишлени и хранителни стоки, както и ресторант и друга сладкарница. Днес магазинът за промишлени стоки е закрит, но са отворени тринадесет смесени частни магазина, които задоволяват нуждите на хората.
При установяването си в Кавак махле, жителите на селото събират децата си в къщата на Карачомаков, където е било първото училище. По-късно започват да събират пари, за да се построи училище и черква в населеното място. Благодарение на събраните средства и доброволния труд, двете са построени в една сграда. Черквата е била на два етажа, с място за сядане край стените, а в самото помещение е имало много икони. Първият отец в светия храм е бил Коприлата, който е поддържал вярата на хората. В първото училище „Светлина“ е бил избран за учител Панайот Николов Зехирев, който е родом от село Ичера, Котелско.
През 1927 г. е било основано първото читалище в село Тополица, чието помещение е било до кръчмата на един от местните жители. Пръв ръководител е бил Ангел Георгиев Шерлетов. Той, заедно със свои съселяни, са изнасяли пиеси, събирали са средства за закупуване на литература и радиоапарат. Получавали са пари и от Коледуване и Лазаруване. Всеки е носил собственоръчно направен стол, за да ходи в читалището и да слуша радио.
Много мъже от селото са участвали във войните от 1912 до 1918 г. В тяхна чест, в Тополица са издигнали паметник.
Comments